Постинг
01.04.2012 21:10 -
Много Странно
Странно,
Вече всяка вечер ме обхваща паника и не смея да заспивам защото чувствам, че заспя ли някой ме сменя с нещо друго, някакво чуждо същество. Убеден съм, че точно това става. Събуждам се в полунощ когато е най тъмно, и не знам кой съм. Напрягам се да мисля, но виждам че това не съм аз и това не са мои мисли а на някой друг непознат човек, който изобщо не разбирам мисли ли нещо. Знам кой съм, но усещам че това не съм аз. За да проверя кой съм се напрягам да си спомня какво ядох на вечеря или гледал ли съм телевизия преди лягане ама нищо не мога да си спомня нито вкус, нито картинки нито звук. Т. е. някой или нещо ми изтрива спомените и дори паролата за блог.бг не мога да си спомня. Дори нямам дъх и пулс и не мога да се помръдна, не чувам нищо а съм изцяло буден и някакво жужене на пчели от ляво, а отдясно мокро и мирише на повърнато от блогер. Неподвижен съм като вцепенен, а се виждам как тичам насам натам от стая в стая автоматично като безумец с някакви криви от рахит два крака тропащи като копита, не чувам тропота а усещам със седалището това тропане на двата крака ту бързо ту по бавно, като че ли краката не знаят как да стъпват а внимават съсредоточено като в някакъв ритуал. Смразяват ми се космите по врата и се успокоявам само с това, че това не са моите два крака и това изобщо не съм аз. Но как да се успокоя като не сънувам, а съм трезво буден като моряк на вахта в руския флот.
Като малък не съм бил ваксиниран от нищо защото баба ми била хванала клептомания и обирала всички игли от детското отделение като идем до поликлиниката. Нямало с какво да ме ваксинират против бяс, холера, върколащина и други модерни болести. Спин не е имало още.
Преживяването винаги завършва със звук от емисията на метеоризъм, успявам да се изправя полека разтреперан от страх поглеждам да видя криви ли са ми краката и отивам да се изпикам, но пак не мога да си спомня ял ли съм нещо вечерта. С урината се оттича и страха и безпокойството от опита да ме измамят ... сигурен съм че преди да уринирам това не бях аз. Но кой бях това е загадка и ужас. Има нещо може би в урината, което променя индивида психогенно, а някои хора си я пият за дълголетие или си мажат косите за разкрасяване. Може би това е комплот на съседа който съм го хващал да отваря и затваря вратата на неговия апартамент, но нито влиза или излиза а само отваря и затваря вратата и това е всяка вечер. Веднъж се изпика навънка пред борчето и ломотеше като нечовек. Поемам си въздух и си казвам на глас за кураж: „ебасимамата пак се отървах” ама от кой или от какво съм се отървал още не знам ... А нощеска пак ли така ще ми мине ... на никой не съм казвал още за това. Ти си първият.
Като малък не съм бил ваксиниран от нищо защото баба ми била хванала клептомания и обирала всички игли от детското отделение като идем до поликлиниката. Нямало с какво да ме ваксинират против бяс, холера, върколащина и други модерни болести. Спин не е имало още.
Преживяването винаги завършва със звук от емисията на метеоризъм, успявам да се изправя полека разтреперан от страх поглеждам да видя криви ли са ми краката и отивам да се изпикам, но пак не мога да си спомня ял ли съм нещо вечерта. С урината се оттича и страха и безпокойството от опита да ме измамят ... сигурен съм че преди да уринирам това не бях аз. Но кой бях това е загадка и ужас. Има нещо може би в урината, което променя индивида психогенно, а някои хора си я пият за дълголетие или си мажат косите за разкрасяване. Може би това е комплот на съседа който съм го хващал да отваря и затваря вратата на неговия апартамент, но нито влиза или излиза а само отваря и затваря вратата и това е всяка вечер. Веднъж се изпика навънка пред борчето и ломотеше като нечовек. Поемам си въздух и си казвам на глас за кураж: „ебасимамата пак се отървах” ама от кой или от какво съм се отървал още не знам ... А нощеска пак ли така ще ми мине ... на никой не съм казвал още за това. Ти си първият.
Прототип на миниатюрен инвертор с мощнос...
Драги Панто и пантовци
Снощи за пореден път си дадох сметка как...
Драги Панто и пантовци
Снощи за пореден път си дадох сметка как...
